Стояха зверчета
Около плета.
В тях стреляха
И те умираха.
(стихове на малко момченце)
1 юни 78 година
СЪТРУДНИКЪТ НА "КОМКОН-2" МАКСИМ КАМЕРЕР
В 13:17 Екселенц ме извика при себе си. Той не вдигна очи към мен,
така че виждах само голия му череп, покрит с бледи старчески лунички - това
означаваше, че е твърде много загрижен и недоволен. Но впрочем не от моята
работа.
- Седни.
Седнах.
- Трябва да се намери един човек - каза той и неочаквано млъкна. Мълча
дълго. Човек би помислил, че не са му харесвали собствените му думи.
Формата, а може би съдържанието. Екселенц обожаваше абсолютно точните
формулировки.
- Кого именно? - попитах, за да го изведа от филологическото
вцепенение.
- Лев Вячеславович Абалкин. Прогресор. Онзи ден е отпътувал за Земята
от Полярната база на Саракш. На Земята не се е регистрирал. Трябва да се
намери.
Той отново замълча и тогава за пръв път вдигна към мен кръглите си,
неестествено зелени очи. Явно беше в затруднение и аз разбрах, че работата
е сериозна.