ПЪРВА ГЛАВА

1. "... бял юлски зной, небивал през последните две столетия, удави
града. Над нагорещените покриви плуваше мараня, всички прозорци в града
бяха широко разтворени, на пейките пред входовете под редичките сенки на
изнемогващите дървета се потяха и топяха старици.
Слънцето прехвърли меридиана и се впи в многострадалните гръбчета на
книгите, блъсна стъклата на полиците, полираните вратички на шкафа и горещи
злобни езичета затрептяха по тапетите. Изнемогата на следпладнето -
наближаваше часът, когато освирепялото слънце, мъртвешки увиснало над
дванайсететажния блок отсреща, щеше да простреля апартамента.
Малянов затвори и двете крила на прозореца и плътно придърпа тежката
жълта завеса. После с виснали гащета изшляпа бос през кухнята и отвори
балконската врата. Беше около три.
Дъските на пода изскърцаха и отнякъде излезе затъпелият от горещините
Калям, фиксира Малянов със зелените си очи и беззвучно отвори и затвори
уста. Размахал опашка, той се промъкна под печката при своята паница. В нея
нямаше нищо, освен изсъхнали рибешки кости.
- Искаш да плюскаш - рече Малянов недоволно.
Калям незабавно отреагира в смисъл, че да, в края на краищата не би
било зле...