Но най-странното, най-непонятното е как авторите могат да вземат
подобни сюжети, признавам си, това е вече съвсем необяснимо, това е като...
Не, не, съвсем не разбирам...
Н. В. Гогол
* ПЪРВА ИСТОРИЯ. СУЕТА ОКОЛО ДИВАНА *

ПЪРВА ГЛАВА

Учителят: Деца, запишете си изречението: "Рибата седеше на дървото".
Ученикът: А нима рибите седят на дърветата?
Учителят: Ами... Това е било побъркана риба.
Ученически виц
Наближавах мястото на срещата. Притискайки се до самия път, около мене
се зеленееше гора, която тук-таме отстъпваше място на поляни, обрасли с
жълта острица. Слънцето от много часове вече залязваше, а все не можеше да
залезе и висеше ниско над хоризонта. Колата се носеше по тесния път,
настлан с чакъл. Карах направо през едрите камъни и всеки път в багажника
дрънчаха и тракаха празните бидони.
Вдясно от гората излязоха двама души и застанаха на банкета, загледани
към мене. Единият вдигна ръка. Намалих газта и ги заразглеждах. Стори ми
се, че бяха ловци, млади хора, може би малко по-стари от мене. Лицата им ми
харесаха и аз спрях. Онзи, който вдигаше ръка, пъхна в колата мургавото си
гърбоносо лице и попита усмихнат:
- Ще ни откарате ли до Соловец?
Вторият, с червеникава брада и без мустаци, надничаше през рамото му и
също се усмихваше. Положително бяха симпатични хора.
- Хайде, качвайте се - казах аз. - Единият отпред, другият отзад, че
там, на задната седалка, е багажът ми.
- Благодетел! - радостно каза гърбоносият, свали си пушката и седна до
мене.